За реалното и нереалното
А. Павлов
Вчера вечерта Барселона порази Манчестър Юнайтед с 3:1 във финала на Шампионската лига. По този начин каталунците спечелиха най-престижния трофей в клубния фугбол за четвърти път в своята история. Три от тези отличия Барса завоюва в последните пет години, което показва ясно с колко силен тим разполага новият европейски шампион.
В редиците на барселонци се състезават едни от най-добрите футболисти в света, във всяка една линия има изобилие от качество и опит, което, разбира се, прави Барселона изключтелно труден отбор за преодоляване. Наставникът Хосеп Гуардиола също е един от най-силните в своя бранш, макар той да се занимава отскоро с треньорската професия. И начинът, по който се управлява клубът, е доста успешен, като в тима се привличат играчи от световна класа, след което се извлича завидна печалба от търговията на артикули, свързани с тях. Тук не бива да пропускаме и факта, че потенциалът на първия отбор на каталунците е толкова голям и заради качествените юноши, които идват от школата.
От казаното досега можем съвсем спокойно да заключим, че абсолютно закономерно барселонци превзеха европейския връх за четвърти път в историята си. Просто всичко изглежда толкова реално и логично, че трудно бихме намерили аргументи, които да оспорят това твърдение.
Ако все пак вникнем по-внимателно в нещата, тогава ще се натъкнем на една съвсем различна, горчива действителност. В нея тимът на Барселона не е затрупан с толкова слава и хвалби като в гореспоменатата реалност. Коя обаче е причината за това? На този въпрос няма как да се отговори еднозначно, тъй като не всичко е толкова просто. Но за да придадем по-ясен вид на своите разсъждения, ще заявим, че в тази не толкова приятна действителност Барселона нямаше да се радва на част от успехите си. Тук трябва много дебело да подчертаем, че с това не целим никакво омаловажаване и неуважение спрямо постиженията на каталунците. Въпреки това някои събития, които се случиха през последните три години, ни принудиха да обърнем един по-различен поглед върху нещата.
Нека започнем с пролетта на 2009 г., когато Барса гостуваше на Челси в среща реванш от полуфиналите на Шампионската лига. Макар и да имаха териториален превес по време на целия мач, каталунците бяха на крачка от отпадането, но в крайна сметка те се добраха до изравнителен гол и се класираха за финала на турнира. Надали обаче някой, който е гледал този двубой, е забравил странните отсъждания на главния рефер Том Йовребьо. Те определено повлияха върху крайния изход от двубоя, но дали е имало някаква умисъл в тях, наистина не можем да кажем. На този факт така или иначе няма смисъл да се спираме по-подробно, защото трудно ще стигнем до някакви доказателства.
Това, което обаче най-силно ни тревожи, е фактът, че случаят от мача с Челси не остана единствен. Така през тази година станахме свидетели на още две подобни случки, като първата от тях определено заслужава по-специално внимание. Течеше 56-ата минута на мача реванш от осминафиналите на Шампионската лига, в който един срещу друг се изправиха Барселона и Арсенал, когато Робин ван Перси разкара топката след сигнал за засада. Холандецът вече бе официално предупреден и съдията Масимо Бусака му показа пътя към съблекалните. До този момент резултатът беше 1:1, след което Барса довърши съперника си с две попадения и продължи напред към четвъртфиналите в надпреварата. Там момчетата на Гуардиола се справиха без особени проблеми с Шахтьор, но на полуфиналите застанаха в два свирепи сблъсъка срещу големия враг Реал. Първата среща барселонци спечелиха с 0:2, но на реванша Белите се представиха значително по-добре. Наистина хората на Моуриньо отпаднаха след реми 1:1, но при 0:0 не бе зачетен гол на Гонсало Игуаин. Главният арбитър Франк Де Блеекере видя преди това нарушение на Кристиано Роналдо срещу Хавиер Масчерано.
Естествено, безсмислено е да умуваме какво можеше да се случи, ако беше станало това или онова. Неприятното в цялата ситуация обаче е, че се размиха границите на реалността, а по принцип е хубаво човек да бъде наясно с това кое е реално и кое не.
