Барселона и Манчестър Юнайтед ще се изправят един срещу друг във финала на Шампионската лига на 28 май на „Уембли". И двата тима са в преследване на 4-та европейска титла, като интересното е, че и „червените дяволи" и каталунците триумфират в напреварата за пръв път в английската столица. Futbol TV ще ви представи исторически преглед на шампионските години и на двата колоса, макар че мнозина са изключително добре запознати с неотдавнашните успехи на съперниците.

Барселона - Арсенал 2:1

OЩЕ...

29.04.24 | 11:08

Силва: Реал Мадрид е странен отбор

Кемпбъл 37'
Ето'о 76'
Балети 81'

17 май 2006, „Стад дьо Франс", Париж
Съдия: Тере Хауге (Норвегия)
Зрители: 79 500

Две години след като звездният Дрийм Тийм на Йохан Кройф, в чиито състав игра и легендата на българския футбол Христо Стоичков спечели за първи път в своята история европейска купа, отборът на Барселона имаше шанса да повтори своя успех, но на финала загуби злощастно от Милан с 0:4. Последваха 12 дълги години, в които испанският гранд по една или друга причина не успяваше дори да се докосне до върха. За това време каталунците спечелиха три титли в Испания и три пъти станаха вицешампиони на страната си, но футболната мода в Европа се диктуваше от други...

За да дойде сезон 2005/06 и времето на Ето'о и Роналдиньо.

През 2003 година за нов треньор на Барселона е назначен холандецът Рийкард, чието идване на „Камп Ноу" съвпада с избирането на Жоан Лапорта за нов президент на клуба, както и с всеобщото недоволство на феновете, от невъзможността на каталунците да се противопоставят успешно на своя исторически съперник Реал Мадрид. Това недоволство се засилва от разочароващата кампания на „блаугранас", но съвсем скоро упоритостта, с която работи холандският специалист дава резултат. След злощастния си първи сезон Рийкард започва да гради нов отбор и освобождавайки се отстарата гвардия, обединява около Роналдиньо играчи като Деко, Ето'о, Маркес и Жули, а към тях привлича футболисти от школата на Барселона, сред които са бъдещите световни шампиони Виктор Валдес, Пуйол, Шави и Иниеста. В крайна сметка, холандеца благодарение на силната подкрепа на Лапорта обръща съдбата на клуба и успява да спечели през сезон 2004/05 Ла Лига, а също така и да стане първия треньор на Барселона, който печели два пъти подред на „Сантяго Бернабеу" - постижение, което убегна на треньори като Кройф и Луис ван Гаал.

Най-интересното обаче предстоеше. След като се справи успешно в Испания със своя исторически съперник, време беше Барселона да излезе и на европейската сцена. Сезон 2005/06 в Шампионската лига започва за „блаугранас" от група С на въпросния турнир, където шампионите на Испания трябваше да се справят с конкуренцията на Вердер, Удинезе и Панатинайкос. Стартът на  кампанията бе даден на 14.09.2005 година на „Везерщадион", където каталунците бяха повече от убедителни срещу бронзовият медалист от Бундеслигата и още след първия си мач в групата за всички стана ясно, че Барселона няма да има проблеми с класирането си за плейофите. В крайна сметка отбора завърши без загуба, допусна само два гола в шест мача и отбеляза 16 - най-много от всичките 32-ма участника в груповата фаза на турнира. Това беше новата Барселона.....

На 8-финалите обаче, жребият изпрати на каталунците възможно най-неудобния съперник - шампиона на Англия, отбора на Роман Абрамович и неговия проект Челси, който трябваше да изпълни амбициозните планове на руския олигарх за спечелване на европейска титла. С 2:1 на „Стамфорд Бридж" и 1:1 на „Камп Ноу", това препятствие бе преодоляно, за да дойде на 4-финала следващото - шампионът на Португалия Бенфика, отстранил по пътя си европейския първенец Ливърпул. След 0:0 на „Луж" за никого вече не бе тайна кой ще е крайния победител от сблъсъка и тези, които заложиха на каталунците не сгрешиха - с голове на Ето'о и Роналдиньо домакините победиха с 2:0 и подпечатаха класирането си за полуфиналите в турнира. А там вече беше Милан...Отбор, който никога в своята история не бе губел полуфинал в Шампионската лига. 18 април 2006, "Джузепе Меаца", 85 000 зрители, бърза контраатака в основата на която стоеше Роналдиньо, точен пас към Жюли и в 57-та минута 0:1 - резултат, при който завърши определеният от специалистите най-голям клубен мач за годината. Барселона поглеждаше вече към финала. На 26 април „Камп Ноу" посреща своите любимци в празнично настроение, а футболистите на двата отбора се отблагодаряват на публиката с красива и много бърза игра, в която и двата отбора имат своите шансове за успех. В крайна сметка, двубоят завършва при 0:0, резултат достатъчен след 12 години да изпрати отново каталунците на финал в Шампионската лига.

17 май 2006 година, Париж. Градът на любовта, греха и хилядите изкушения...."Лидо", „Фоли Бержер", Айфеловата кула, Лувъра и „Шанз Елизе"...Най-романтичното място на земята очакваше своя победител....

Хладната майска вечер обгърнала „Стад дьо Франс" не пречи на терена да се разгорят горещи страсти, а с двубоя Барселона - Арсенал да бъде поставено началото на напрежението между двата отбора. „Артилеристите" достигат до финала благодарение на добрата си защита и стабилния вратар в лицето на германския ветеран Йенс Леман. Лондончани влизат в мача с рекорда за най-дълго време без допуснат гол - последният е от 27 септември 2005 година, при победата с 2:1 над Аякс в предварителната група или общо 919 минути!

Началото е изцяло за англичаните, като звездата на тима Тиери Анри пропуска отлична възможност, останал сам срещу стража на Барса Виктор Валдес. Драмата настъпва в 18-та минута, когато скандалният рефер Тере

 Хауге показва директен червен картон на Леман за спъване на Ето'о, който преди това се намира в положение на засада. Това принуждава Венгер да извади Пирес, за да вкара в игра резервния вратар Алмуня. Противно на логиката, първи до гола достигат лондончани, когато в 37-та минута Сол Кембъл с точен удар с глава извежда отбора си напред.

Още в началото на второто полувреме Анри пропуска нов златен шанс, отново останал сам срещу Валдес. Тези пропуски на французина ще се окажат по-късно фатални за англичаните.

Изненадващо, козът на Рийкард се оказва не Роналдиньо, а Хенрик Ларсон, който в 61-та минута заменя Ван Бомел. Шведският ветеран прави две асистенции, благодарение на които кталунците достигат до обрат. При първия гол той извежда в 77-та минута Ето'о сам срещу вратаря на Арсенал, като според по-голямата част от специалистите, камерунеца се е намирал отново в положение на засада. Вторият гол е дело наБелети само девет минути преди края на двубоя, след извеждащ пас на Ларсон отдясно, като основна вина за попадението има Алмуния.

По този начин Барселона дочаква своя втори триумф в Шампионската лига, а от Париж започна хегемонията на каталунците на Стария континент. А времето на Меси предстоеше...