Джовинко: Баща ми спестяваше цяла година за обувки


Джовинко: Баща ми спестяваше цяла година за обувки

Атакуващият полузащитник Себастиан Джовинко реши да разкрие на широката публика как е успял да се превърне в успешен футболист, с изграден характер и борбеност. "Атомната мравка", както е по-известен Джовинко, е решил да напише отворено писмо към своите фенове, което може да прочете в следващите няколко абзаца. 

"Започнах като полузащитник, тъй като много обичах да асистирам. Но след това осъзнах, че единственото нещо, което харесвам в повече е това да бележа голове. Това за мен е най-важното нещо, тъй като благодарение на тях се печелят мачове."

"Нямахме много неща. Живеехме само на 15 мили от Стадио деле Алпи, но никога не съм имал билет да наблюдавам Ювентус. Определено не можехме да си позволим да си купим екип. Спомням си баща ми, който беше ковач и трябва да спестява в продължение на година за да ми купи първите футболни обувки. Да бъда на терена беше единственото, което имаше значение за мен."

"Когато станах на 15 или 16 години не успявах да спечеля много игрово време. Много пъти на път за вкъщи просто стоях в неговата кола и плачех. Един ден той просто спря колата и ми каза - Себа, Утре аз няма да те върна. А просто го погледнах, отмивайки сълзите от лицето си, "Защо? Защото не те карам единствено, за да плачеш". За момент се замислих и отговорих - Добре. Аз няма да плача. Аз ще тренирам по-силно. И така спечелих". 

"Помня първия път, когато стъпих на стадиона. Това няма нищо общо с мръсното игрище досега. Аз играех наравно до Алесандро Дел Пиеро и асистирах на Давид Трезеге. Бях гор, че успяхме да се върне отново в Серия А през първия ни сезон. Не мисля, че имах възможност да играя толкова много както в Серия Б. Но пък ние не говорихме много за това в съблекалнята. Както казах имаше едно единствено нещо, което беше от значение за Ювентус. Няма значение как то ще бъде свършено или дали ще бъде сторено от младите играчи в клуба. Всичко което имаше значение се случваше на терена."

"Но след няколко години осъзнах, че няма да получа повече игрово време занапред в Ювентус. Бях отдаден няколко пъти под наем, а когато договора ми с Ювентус приключи, аз се преместих в Мейджър Сокър Лийг."


1792