Битката при Трафалгар
Н. Гавазов
В събота срещу неделя националният отбор на Чили за първи път в своята история спечели Копа Америка. Направи го срещу фаворита в мача, при това в прекрасен стил, демонстрирайки невероятно себераздаване и още по-прекрасна тактическа грамотност. FUTBOL TV се връща към този двубой, за да докаже за пореден път, че футболът не е обикновено тичане по терена в опит да се вкара топката в една от двете врати.
Няма никакво съмнение, че на финала в тазгодишното издание на Копа Америка се срещнаха двата най-силни отбора на турнира. Срещнаха се тимове, които във всеки един от досегашните си мачове бяха активната страна. Последната прилика между съперниците е, че те твърдо се придържаха към принципите на Марсело Биелса: задържане на топката в собствено владение, компактни действия на целия отбор и висока игра на защитата, като спазването на тези принципи изисква схема 3-4-3 (която чилийците спазваха през цялото време).
Така се получи, че праволинейният последовател победи по-гъвкавия и опитен противник. На всичкото отгоре триумфира тимът, чиято парична стойност е на половина от тази на съперника. Но веднага ще кажем, че сегашният "Ла Роха" е напълно справедлив шампион на Копа Америка и едва ли ще се намери някой да твърди, че успехът на чилийците е незаслужен.
Още на миналогодишния Мондиал в Бразилия се видя изисканата игра на колектива на Хорхе Сампаоли, който постави на колене Испания, заменяйки недостатъка на класа с отлична организация на всички линии. Поради това не бива да се изненадваме на тазгодишния успех на чилийците. Да, те можеха да загубят при дузпите, но добрата работа на аржентинския специалист и неговите хора на практика получи истинската си оценка.
Чили направи най-важното нещо, което трябваше да бъде направено - не допусна разкъсване на линиите и неутрализира Хавиер Пасторе. Точно така, защото именно играчът на ПСЖ правеше играта на "албиселесте" и от него тръгваха всички опасности за противниковите отбори. Пасторе обича да получава топката в опорната зона на противника, а след това да отдава извеждащ пас. Във финала Хавиер нямаше нито един извеждащ пас за 120 минути!
Разполагайки се компактно и играейки дисциплинирано, чилийците максимално затрудниха своя противник при прехода му от отбрана в атака. На практика аржентинците загубиха най-силното си оръжие, а именно да започват настъплението си с кратък или среден пас. Ефективната висока преса на домакините бавеше преустрояването на "албиселесте" и оттам ги лишаваше от момента на изненадата.
Тук ще отличим добрата работа на двете ключови фигури на домакините. Видал, който при загуба на топката се връщаше назад (не случайно Артуро бе избран за играч на мача) и Гари Медел, който неутрализира Лионел Меси. Сампаоли върна Марсело Диас в защитата, което даде свобода на действие на играча на Интер, който от своя страна не позволи на Меси да разполага с празни пространства.
Добрата тактика на Сампаоли се видя и при фланговите защитници. Във всичките досегашни мачове на Аржентина Пабло Сабалета и Маркос Рохо бяха хората, които разтягаха противниковите отбрани, натискаха чуждия фланг и създаваха коридори за врязвания в наказателното поле. Мощният футболист на Манчестър Сити обаче бе неутрализиран много лесно - Жан Босежур през по-голяма част от мача оставаше в предни позиции. Някой ще каже, че това е самоубийство, но спомнете си как играеше Майкон при Моуриньо. Бившият играч на Уигън моментално пресираше съперника при загуба на топката в половината на съперника. И забележете - отбранителните му действия не бяха насочени срещу някой от аржентинските нападатели, а срещу Сабалета. Същото направи и Маурисио Исла с Маркос Рохо, а не с Ди Мария или с Лавеци.
На практика рухна цялата организация на атаката на Аржентина. И Херардо Мартино до последно не успя да направи нищо, за да реагира на ефективните действия на своя сънародник. Включително с едно пускане в атака на намиращия се в добра форма физически мощен Карлос Тевес.
Всеки един чилийски футболист имаше поставена конкретна задача и всеки един я изпълни напълно добросъвестно, с мисъл, че трябва да зарадва чилийския народ. На практика домакините доказаха, че с вяра в идеите, гъвкавост и себераздаване успехите пристигат. Независимо от това, че срещу себе си имаш един от най-добрите десни защитници в света, най-добрият защитник в Ла Лига, един от най-добрите играчи в Лига 1, голмайсторът на Висшата лига, основният играч на третия в Серия А и главната звезда на Примера дивисион.
Впрочем, мачът в събота вечер не ви ли напомня на битката при Трафалгар? Не за самата битка, в която тогавашните специалисти предричат катастрофа за по-малобройния британски флот. А за думите на адмирал Нелсън към своите воини преди сражението: "Народът на Англия очаква, че всеки войник добросъвестно ще изпълни своя дълг".
Просто и ясно. Каквато бе играта на чилийците.
Сподели
У.Б., не видях да е имало бутане за Чили. Ако имаш предвид мача с Уругвай, червените картони си бяха напълно заслужени, а цигането предизвикало Кавани бе наказано след видеозапис. И кой е този отбор, който заслужаваше да бъде на финал? Патравите колумбийци, Перу, Парагвай които бяха на нивото на Ямайка или цирковата трупа от Бразилия??