След като първият кръг на Серия А не успя да започне заради стачката на играчите, в крайна сметка бе постигнато съгласие и в понеделник се подписа новия договор, което позволи на Калчото най-после да стартира. Типично по италиански, нещата се решиха половинчато и недоволството на футболистите остана - най-вече от факта, че в последната година на своите договори те могат да бъдат продавани от клубовете си, т.е. - играчите не могат да се възползват напълно от предимството на свободния трансфер, както например в Англия. Не се реши проблема и с тренировките - треньорите могат да наказват играчите с тренировки например в състава на ....детския отбор. Новият колективен договор е в сила до юни 2012 година и дали ще има стачки след това или останалата част от проблемите ще се решат - това е догодина.

OЩЕ...

27.04.24 | 02:45

Юве – Милан: Битката за второто място ще се ожесточи

Важното е, че тази вечер ще бъде даден стартът на Серия А, а завесата ще имат честа да вдигнат Милан и Лацио. Очакват ни много страст, дебнене на противника, стереотипни отбранителни битки и стратегии, както и добре изиграни преструвки. Това е италианският футбол - историята и традицията ще се повторят и през сезон 2011/12.

ФАВОРИТИТЕ

Милан е най-големият фаворит за спечелване на Скудетото. „Росонерите" не бяха особено шумни на трансферния пазар, но направиха няколко точни удара с привличането на Мескес, който укрепи центъра на отбраната, а към групата на нападателите се присъедини Ел Шаарави. „Господин Х" остана за следващото лято, а може би това е Акуилани? Като цяло, Алегри е заложил на надеждността на отбраната, като залог за бъдещи успехи и навярно е прав. Доказателство за това е привличането на Тайво, който с левия си крак ще създаде редица проблеми на вратарите в Серия А. Общо взето, новият Милан в момента по класа и стабилност превъзхожда всеки един друг клуб в Италия.

Интер е следващият отбор в списъка на фаворитите. След напускането на Моуриньо, отборът изпадна във водовъртежа на 90-те: дълго търсене на успешен треньор в неудобно време, трета смяна на игровия модел в рамките на един сезон, постоянните слухове за напускане на лидерите. Но предсезонните мачове показаха, че отборът на Гасперини не изглежда толкова зле и показва добър футбол, макар и летен. И дори позабравената схема с трима защитници работи добре. Единственият проблем, т.е. два - ще може ли неопитният треньор да се справи с предизвикателството да бъде начело на такъв голям отбор като Интер? Защото Суперкупата на Италия бе загубена заради средняшкия манталитет да се презастраховаш. Вторият проблем е напускането на Ето'о. Голям проблем бих казал и не е ясно Форлан и Сарате ще успеят ли да го решат. В центъра на защитата дойде Поли - не много опитен, но перспективен футболист. Вглеждайки се в състава можем да кажем, че без камерунския си нападател, „нерадзурите" нямат особено големи шансове срещу „росонерите". Но виждайки, че зад клубните звезди стоят млади момчета - бъдещето наистина е добро.

ПОДГЛАСНИЦИТЕ

Не случайно ще започна с Наполи. Не защото отборът завърши трети миналата година, а защото подсили всички свои линии и е най-способен от тази група да се противопостави напълно сериозно на миланските грандове. Неаполитанците добре укрепиха центъра на полузащитата си, добавиха повече гъвкавост и ширина в отбраната си и всичко това надградиха върху основната си атакуващата тройка - всички очакват Лавеци и Кавани отново да вкарват. На практика Наполи запази добрите си играчи (раздели се с Манини и Сосу, които влизаха в игра през вторите полувремена), за сметка на това дойдоха Донадел, Бритос и Джемаил. Единствената загадка през Мадзари е как да балансира състава си, за да успее и на двата фронта. Всъщност, това може да се окаже единственият проблем за Наполи - участието на тима в Шампионската лига.

Лично аз вече не знам колко пъти Ювентус смени треньорите си, моделите си на игра и значителна част от играчите си. Мнозина ентусиазирано посрещнаха Конте, но кой ще обясни, отсъствието на опит в новия наставник с какво ще бъде заменено, защото неговата кариера в Серия А приключва с няколкомесечна работа с Аталанта. Марота започна добре трансферната кампания, но не я довърши - не се отърва от излишните играчи и това ще бъде голям проблем за Антонио Конте. Покупките иначе не са лоши: в центъра на терена се събраха Видал и Пирло и почти сигурно смея да твърдя, че могат да се превърнат в най-добрата двойка на Апенините. В атаката, на Матри ще помага Вучинич, а десният фланг на защитата бе укрепен с привличането на Лихтщайнер, а тази част на отбраната бе ахилесовата пета на торинци през целия изминал сезон. Двете крила Елия и Естигарибия също притежават талант, но опасността идва от сложния характер на бившия играч на Хамбургер. Дали сегашния отбор е по-добър от миналогодишния? Това ще стане напълно ясно след като се изиграят първите мачове в първенството. Ако проблемът с ужасната отбрана наистина е решен, така както ни уверяват, то тогава отборът наистина е по-добър. А от това следва, че Наполи има опасен конкурент за третото място, а също и много безпокойство за миланските грандове.

За Лацио можем да кажем, че най-после Лотито развърза кесията, а направените покупки са блестящи - подсилена бе линията на атаката. Ако през миналия сезон добрата игра в средата на терена бавно угасваше в наказателното поле на противника, сега тук вече са Клозе и Сисе. Потенциалът на Лацио? - спокойно може да се атакува челната петица. Изпадане от топ 6 ще е провал.

Рома започва в новия сезон с нови сили. Новите собственици не тръгнаха по пътя на Манчестър Сити, а заложиха на млади и перспективни играчи. И на млад и ентусиазиран треньор. Рискът е голям, но който не рискува......Конфликтът с Тоти вече е налице и ако не бъде решен и испанският специалист наистина желае да направи „Императора" резервен играч - нищо добро не чака Рома. Загубен бе Вучинич, но на негово място дойде Къркич. 19-годишният Ламела също е добър трансфер, а въпросът с напускането на Мексес бе решен с привличането на Кяйер. Симон от Волфсбург и Гаго от Реал няма смисъл да споменавам. Ако трябва да характеризирам с две думи Рома - голям проект, добри попълнения, но отборът има нужда да разцъфне - нереалистично е да се мисли за топ 4, но бъдещето е пред „вълците".

Умишлено оставих Удинезе на последно място. Очакванията са, че през настоящия сезон ще има спад в играта на фриулци. Причините са две - разпродажбата на добрите играчи и борбата на два фронта. Атаката вече е без Санчес, който премина в Барселона, обедня и центъра на терена с продажбата на Инлер, а техните заместници не говорят абсолютно нищо - Флорес, Барето, Торже....Бих казал - добре, че Ди Натале все още е тук. Ако отборът завърши сред първите седем, ще е добре. Ако изпадне от топ 8 няма да е изненада.

СРЕДНЯЦИТЕ

В тази група сме длъжни да отделим най-голямо внимание на Фиорентина и Дженоа. „Виолетовите" са отписани от мнозина, но тук е Саниша Михайлович, който има под ръка Джилардино, Йоветич, Монтоливо и Варгас. Наблюдавайки отбора през лятото, лично аз смятам, че основната задача бе изпълнена - Фиорентина запази добрите си играчи, раздели се със скандалджията Муту (ведомостта за заплати поолекна) и добави широчина на отбраната с привличането на Касани от Палермо и Настасич от Партизан. „Виолетовите" имат потенциала да се завърнат в зоната, даваща право на участие в Европа и нека не се изненадваме, ако го направят.

Дженоа не бе толкова активен на трансферния пазар както миналото лято, но все пак „грифоните" вдигнаха шум. Общо взето, цялата им политика можем да оценим със знак минус - Рафиня се завърна в Германия, Кришито отиде в Зенит, Конко в Лацио, Харджа във Фиорентина...да изброявам ли още? И все пак, генуезци разполагат с добър отбор, но готов за борба в средата на таблицата. Лидерите обаче трябва да внимават - от Дженоа могат да се очакват сюрпризи.

Задължително трябва да споменем Палермо. Едва ли някой би могъл да каже какво се случва в този отбор, какво е лицето му и какви са възможностите. Но по всичко личи, че екстравагантният президент Дзампарини прави всичко възможно да се отърве от „росанеро". Което означава лоши дни за тима. Според мен, те дори не заслужават да бъдат в тази група.

Катания, Парма, Киево, Болоня, Каляри са типичните средняци - правят достатъчно, за да оцелеят. Проблеми виждам за сардинци, които смениха треньора Донадони в навечерието на сезона. Оттук си тръгнаха Маркети, Акуафреска и лидера Лацари. Тези събития могат да изпратят Каляри в следващата група - тази на изпадащите.

ИЗПАДАЩИТЕ

В тази група ще има истинска битка за оцеляване и едва ли ще видим абсолютен аутсайдер. Миналата година на Лече помогна смелостта и мотивацията,а също така факта, че Сампдория бе твърде слаб. Новият сезон за „вълците" ще бъде борба, освен това, отборът ще се нуждае и от много късмет. Тежки дни очакват Лече.

Сиена вече си спечели прозвището „лифт" - изпадна в Серия В и след един сезон се завърна обратно. Отборът бе поет от най-добрия треньор в Серия В Санино, а полузащитата се подсили с Гаетано Д'Агостино. Това, от което се нуждае новия наставник е време. Никой обаче няма да му го даде.

Новара все още не е изиграл и един мач в елита, а вече е отписан от специалистите. Преди година отборът прогресира от Серия С и дори не мислеше за елита, но заради добра игра и добро стечение на обстоятелствата сега ще мери сили с Интер и Милан. Съставът обаче е добър за Серия В и достатъчно слаб за Серия А. С липса на опит сред треньора и футболистите нещата изглеждат предрешени, но понякога това може да бъде заменено с ентусиазма на играчите и нека не пренебрегваме вероятността, че Новара може и да не заболее от болестта на „втория сезон".

Чезена и Аталанта са доста противоречиви отбори. Всъщност, тези два тима са най-подготвени от тази група. „Морските кончета" се подсилиха в сравнение с миналата година и ако Муту подобри поведението си извън терена, дуетът с Едер изглежда заплашителен. От друга страна, дисбалансът е очевиден - прекалено много атакуващи футболисти, за сметка на по-дефанзивните. Това може да изиграе лоша шега.

Аталанта изгради един добър отбор - Моралес, Денис, Лучини и Масиело направиха бергамци по-силни от миналата година. Минус шест точки обаче си е наистина сериозен минус. Ако не бяха те, Аталанта изобщо нямаше място в тази група. Много е важно, как ще започне сезона. Защото сега "нерадзурите" са в блатото. При лош старт, те ще затънат още и ще загубят вяра. Лично моето мнение е, че отборът от Бергамо е по-вероятно да се спаси, отколкото да се завърне в Серия В.