Джеко: Не мога да живея без футбол, даже по време на войната


Джеко: Не мога да живея без футбол, даже по време на войната

Един Джеко изглежда така, сякаш иска да скочи от стола. Той е възбуден. Неговите бузи горят, той лудо жестикулира.

"Аз не тичам? Не се раздавам? Вие се шегувате. Мога да ви гарантирам: никой на трибуните или пред телевизора не мечтае за нашата победа повече, отколкото аз! За мен няма значение с кой играем и какъв е турнирът. Искам да вкарвам, искам моят отбор да вкарва и да побеждава. Аз отдавам всичко от себе си във всеки мач. Във всеки".

Това е моментът, който най-добре от всичко характеризира босненския нападател. Казват, че той е безразличен и хладен. Но човекът, с когото се срещам в празния ресторант на хотел в околностите на Сараево съвсем не е така. Джеко не може да сдържи емоциите си, когато става дума за футбол. Това е най-страстният играч, с който някога съм общувал. Човек, който осъзнава как му е провървяло - той се изхранва чрез футбола.

Джеко се съгласи на половинчасово интервю, но ние проведохме два часа, разговаряхме за детството в Босна, представянето му за Волфсбурф и Манчестър Сити, Мануел Пелегрини, отиването в Италия и плановете за бъдещето.

Но отначало - за това, което наистина го вълнува. Джеко е голмайстор в историята на националния отбор на своята страна, той е печелил първенствата на Германия и Англия, през миналия сезон стана капоканонере (голмайстор ) на Серия А. Но постоянно е критикуван. Той не използва много положения, много е ленив и - най-неприятното за Джеко - оплюван е за всичко.

Той интересно реагира на критиката. Приема я от хора, които уважава, от такива, които разбират от футбол. Но разговорите в социалните мрежи дразнят Джеко.

"Знам, че хората критикуват футболиста, когато той лошо играе. Това е част от работата, това е нормално. Това не е проблем. Проблемът са обидите. Това ме наранява повече от всичко. В социалните мрежи всеки може публично да каже какво мисли. И да плюе, което е нелогично и просто глупаво. Всеки има свое мнение, всеки човек може да те обиди, ако не си вкарал или си играл не много добре. Хората мислят, че повече страдат отколкото теб, но това не е така".


"Не е лесно да се четат такива заглавия, да слушаш, как феновете скандират лоши неща. Знаеш, че можеш да играеш по-добре, но понякога ситуацията просто не може да се поправи мигновено. Хората не виждат, че ти също си човек. Че имаш проблеми, както всички останали".

"Ще излъжа, ако кажа, че не съм се вслушвал в мнението на останалите. Игнорирам обидите и всякакви идиотщини, защото обичам да чета мненията на образованите футболни хора. Тези, които анализират играта, особено в Италия. Те разбират футбола, на мен ми харесва как анализират мачовете. Четях ли пресата в Англия? Честно казано, не. Не знам, защо. Може би защото знаех по-добре английски от италиански. В Италия трябваше бързо да уча език, за това много четях, стана ми навик да го правя. Като цяло, може да не съм съгласен, но уважавам мнението на експертите".

Критиката преследва Джеко през цялата му кариера. На 18 той дебютира за Железничар от Сараево, но за да получи истински шанс се е наложило да напусне страната си. В Железничар са преценили, че 25 000 от чешкия Теплице е удар от лотарията.

След две години Джеко преминава във Волфсбург, за който вкарва 66 гола в 111 мача. Той печели първенството на Германия през 2009 година и става голмайстор на Бундеслигата през следващия сезон. Също така става основен играч в бързо прогресиращия национален отбор. До неотдавна е наричан дърво, а сега Джеко се превръща в най-популярния спортист и главна звезда на Босна и Херцеговина. Разбира се, именно за това е мечтаел в детството си?

"Честно казано, нямах детство. В крайна сметка такова, каквото е при повечето деца. Наричам този период "временно оцеляване". Започна войната, малко разбирах, но в такава обстановка растеш много бързо, принуден си да се учиш на неща, които никога няма да разбереш, ако в страната има мир".

"Винаги съм обичал футбола. Не мога да живея без футбол, даже по време на война. Но никога не съм мислил, че ще стана известен. Всички искат да играят за големи клубове, но аз просто исках да играя, защото обичах играта. И до момента я обичам. Обичам футбола, обичам да гледам мачовете, да чета за тях, да разговарям за тях. И повече от всичко - да играя. Това е моята първа любов, за това и не се смятам за звезда. На мен ми се струва, че просто съм късметлия".

Често ли той мисли за войната? Джеко мълчи, гледа ме и сам задава въпрос: а колко често вие мислите за война? Ние сме на една и съща възраст, преживяхме един и същи ужас, имаме еднакви кошмари. Отговорих честно: "Почти никога".

"Струва ми се, че говоря за войната само с чуждестранните журналисти. Никога не съм я обсъждал със семейството, с жена ми, с родителите или сестра си. Прекрасно си спомням всичко, но не виждам смисъл да си спомням за това. Оставих го в миналото. Ужасен опит, той промени всички, независимо от възрастта. Но всичко приключи, дойде време да се движим напред. През всичките тези три години, всички, даже децата, мечтаеха за нормален живот. Ето защо, когато войната завърши, ние просто започнахме да живеем нормално".

Джеко прави дълга пауза и продължава: "Впрочем, когато всичко е лошо, когато имам проблеми, аз мисля за това, което е преживяло моето семейство. Например, нека вземем футбола. Мразя да губя. Мразя да пропускам. Но това са неотменими части о футбола. А след това седиш и мислиш за истинския ужас, който е бил в твоя живот. Когато си нямал какво да ядеш и пиеш, когато не си имал нормални дрехи. И разбираш, че всичко е добре. Странно е да използвам тези думи, но в цялата тази история има и позитивна страна. Всички знаем, че животът е много суров. Лично преживяхме това".

Войната в Босна свърши, но обществото се оказа разделено. В продължение на 20 години в страната цари хаос. Съгласно данните на националната статистика, средната заплата е 390 паунда на месец, всяко шесто семейство живее под прага на бедност. Нивото на безработицата сред хората на възраст от 15 до 24 години е 62.8%, това е световен рекорд.

Джеко е посланик на Unisef и помага на различни организации в Босна.

"Първото, което забелязах, когато си дойдох у дома, - страната не се движеше напред, ситуацията не се подобряваше. Не ме разбирайте неправилно, аз обичам своята страна. Това е най-прекрасното място на земята, моят дом. Но хората тук не живеят нормален живот и ми се струва, че това никого не вълнува. Ненавиждам да се говори за политика, опитвам се да бягам от тази тема. Но в Босна политиците живеят в собствен свят, далече от обикновените хора. А повечето трудно оцеляват. Стараем се да помагаме, но благотворителността не винаги е решение".

"Днес ще построим покрив на една къща, утре ще трябва да направим на още десет. Помагаме на едно, две, десет болни деца, но те са хиляди. Няма система, няма план, как животът да бъде направен по-добър. Хората са все по-песимистично настроени. Младите напускат, никой не може да ги съди. Аз точно така постъпих - тръгнах в търсене на по-добър живот. Но обичам страната си и ме боли от това, кеото виждам".

Спечелвайки две титли, Купата на Англия и Купата на Лигата с Манчестър Сити, Джеко премина в Рома през лятото на 2015 година. Той вкара осем гола в 31 мача в Серия А и италианските медии го определиха като разочарование. А феновете го кръстиха Слепия Един (Edin Cieco).

Но всичко се промени. Босненецът завърши сезон 2016/17 с 29 гола, вкарвайки повече от Гонсало Игуаин, Мауро Икарди, Дрис Мертенс и други. Той стана свой в Рим.

"Нищо не може да се сравни с този град. Нищо. Хората тук са си загубили ума по футбола. В Германия очакваха много от моя отбор, в Англия също, но в Италия са невероятни изискванията. Това е специален град, специална връзка между клубовете и феновете. В Манчестър мога да изляза, да се разходя и обядвам. Понякога хората ме разпознават и молят за снимка. В Рим е невъзможно да излезеш на разходка. Те са толкова страстни, така обичат Рома и футболистите, че вниманието е невероятно. Очакванията растат, расте натискът, но на мен ми харесва това. Футболът - това винаги е страст с любов".

Джеко се определя като футболен маниак.

"Постоянно гледам футбол. Всички първенства, всички мачове, които мога. Без значение кой играе. В автобуса гледам футбол на телефона. Когато имам свободно време, гледам у дома на дивана. Първенствата на Босна, Англия, Испания, но най-много от Италия".

Той смята, че това му помага на терена.

"Виждам силните и слабите страни на съперниците. Защитниците, срещу които ще играя. Гледам, как те се движат, къде оставят пространство, от което мога да се възползвам".

Джеко проведе в Сити пет сезона, вкара 72 гола в 189 мача, 50 в 130 двубоя от Висшата лига. Негов гол в последните минути на мача с КПР през май 2012 година даде възможност на Серхио Агуеро да нанесе победния удар, донесъл титлата на отбора за първи път от 44 години.

"Обичам Манчестър, наистина го обичам. Красив град с красиви хора. На мен ми харесваше там. С Манчестър са свързани най-добрите ми спомени. За шампионската титла и за лудия мач с КПР".

Той топло се изказва за Роберто Манчини, но какво да каже за Мануел Пелегрини? Джеко мисли няколко секунди, гледа телефона ми, на който записваме разговора и казва, че той е бил ОК. И само това? Един се усмихва.

Той вкара 72 гола за Сити, 15 от тях като резерва, включително и два на "Олд Трафорд" през 2011 година.

"Мачът срещу Юнайтед бе специален. Обичам атмосферата на дербитата, това е натиск. Проведох няколко не лоши дербита, не е ли така? Харесва ми атмосферата на съперничествата. Напомня ми за детството, когато започвах подготовка за дербито за Сараево дълго преди мача".

Джеко няма гол в деветте си мача с Челси. Челси, Съндърланд и Бърнли - три отбора от Висшата лига, които от него не са пропускали.

"Челси е много добър отбор. Всяка седмица гледам мачове от Висшата лига, впечатлиха ме през миналата година. Конте ги изведе на друго ниво, добави италиански колорит. Приятно е да се гледа тяхната игра, нито един отбор не може да разчита на лека победа на "Стамфорд Бридж". Челси е претендент за спечелване на Шампионска лига".

А Рома?

"Ние не сме за това. Ние имаме други цели. За начало, искаме да се класираме за плейофите".

Що се отнася до бъдещето, то е много просто.

"Даже не мисля какво ще правя, когато завърша кариерата си. Имам три години и това не е последният ми договор. Искам да получавам удоволствие. искам да вкарвам голове. Толкова дълго, колкото е възможно.

Материалът е на The Guardian, а преводът е без съкращения. Заглавието е на FUTBOL TV. 

Интервюто е взето преди мача Челси - Рома от груповата фаза на Шампионска лига на 18 октомври. В този двубой Джеко вкара първите си два гола на Челси.

 

2382