Анонс на сезон 2017/18 във Висшата лига на Англия (II) част


Н. Гавазов

Анонс на сезон 2017/18 във Висшата лига на Англия (II) част

Тази вечер ще бъде даден стартът на новия сезон на първенството, което няма аналог на своята зрелищност, конкуренция и непредсказуемост. Първенството, което се излъчва в 212 страни, достига до над 600 милиона домове и чиято потенциална телевизионна аудитория е 4.7 милиарда човека. Първенството, което като магнит привлича най-добрите футболисти по света, но и което мнозина определят като месомелачка. Тук всеки мач е битка, всеки дуел - епопея, а най-малкото отпускане може да се превърне в огромно разочарование. Висшата лига на Англия! Която през този сезон чества своя 25-годишен юбилей, период, през който неусетно израсна от грозно патенце до красив лебед. Лигата, на чиито мачове няма как да заспиш и към която нито един почитател на футбола не може да остане равнодушен.

FUTBOL TV има удоволствието да представи на своите читатели анонс на сезона в най-популярното първенство на света, като в нашата втора част ще обърнем внимание на фаворитите.

 


АРСЕНАЛ

Стадион: "Емирейтс", Лондон

- капацитет: 60 432


Прякор: "Артилеристите"

Мениджър: Арсен Венгер


Екипи:


Позиция в първенството: 5-то място

Победи: 23
Равенства: 6
Загуби: 9
Голова разлика: 77-44
Голмайстор: Санчес - 24
Асистент: Санчес - 10

Главна загуба: засега няма

Главна придобивка: Александър Лаказет (Олимпик Лион)


Арсенал не изненада с нищо през миналия сезон и проведе кампанията си по сценарий, който сме свикнали да виждаме през последните 6-7 години. Гръмки обещания в началото на сезона, покупка на Лукас Перес с цел запушване на устата на критиците (и подигравка с феновете), мощен старт и в последствие намаляване на оборотите, отпадане от ранен стадий на плейофите в Шампионска лига, а в края вместо борба за титлата - битка за място в челната четворка. "Артилеристите" обаче не покориха последната си цел за първи път от момента на появата на Венгер в Англия, което трябваше да е сигнал за тревога. Но в Арсенал всичко остава стабилно, даже съмнително спокойно. Отборът спечели Купата на Англия, а Арсен подписа нов двегодишен договор.

Подписвайки нов контракт с мениджъра, от ръководството за пореден път напомниха, че клубът е стабилен във финансово отношение и е готов да харчи, но засега това желание се потвърди само с привличането на нападателя Александър Лаказет. Французинът, който вкара немалко голове в Лига 1, може да стане важен фактор, тъй като Арсенал отдавна се нуждае от нападател, който да вкарва. Много перспективно изглежда Сеад Колашинац, който дойде като свободен агент. Абстрахирайки се от този факт, босненецът има уникалните качества да играе в няколко отбранителни зони, а класата му се потвърди от факта, че бе избран за част от символичния отбор на Бундеслигата през миналия сезон. Разбира се, не бива да забравяме и ситуацията със Санчес. Лидерът на Арсенал искаше да си тръгне в посока на по-амбициозен клуб, което щеше да бъде поредният психологически удар за клуба. Към момента чилиецът остава, въпросът е доколко ще се раздава.

Нереално е да говорим за Арсенал като кандидат за титлата. Формално отборът изглежда по-силен от миналата година и има добри шансове да се върне в Шампионска лига. Но общо взето до там. Останалите отбори съшо се подсилиха или са достатъчно силни, но основните причини са както на ментално ниво, така и до самата фигура на Венгер, който изглежда изчерпан откъм идеи да мобилизира футболистите. Това, за което много е критикуван французинът е не възможността да създаде в отбора си инстинкт на убиец и едва ли ще го направи и тази година. Другият проблем, който може да възникне е участието на тима в Лига Европа - турнир, който Арсен с радост би захвърлил, ако имаше такава възможност.

Прогноза: Борба за място в топ 4, с шансове 50/50

 

 

ЕВЕРТЪН

Стадион: "Гудисън Парк", Ливърпул

- капацитет: 40 569

Мениджър: Роналд Куман


Прякор: "Карамелите"


Екипи:

Позиция в първенството: 7-мо място

Победи: 17
Равенства: 10
Загуби: 11
Голова разлика: 62-44
Голмайстор: Лукаку - 24
Асистент: Баркли - 8

Главна загуба: Ромелу Лукаку (Манчестър Юнайтед)

Главна придобивка: Майкъл Кийн (Бърнли)


Първата година от работата на Роналд Куман в Евертън донесе напълно очаквани резултати. Холандецът започна да разкрива възможностите на кадровия потенциал на играчите, включително от продуктивната академия в лицето на Холгейт, Лукман, Калуърт- Люйн. Ромелу Лукаку проведе своя най-добър сезон и за малко не стана голмайстор на Висшата лига, огромен ръст отбеляза в представянето си Рос Баркли, а тимът зае първото място след Голямата шестица. Само толкова, което обаче е успешна реализация на първата част от плановете на новия собственик, който искаше играчи, готови за прогрес и мениджър, който да поведе футболистите след себе си.

Най-голямото събитие за Евертън през това лято е пристигането на Уейн Рууни, който се отказа от голяма пенсия в Китай или някъде другаде и реши да стане част от сделката по Лукаку. Трудно можем да си представим какво ще даде Уейн на "карамелите", но завръщането на нападателя е важен момент за клуба в комерсиален и дори романтичен аспект. Толкова важен, че някак си бяха пропуснати трансферите на Клаасен, Кийн и дори на Сандро Рамирес и на най-добрия скаут в Англия. А точно тези трансфери показват, че поведението на Евертън е като на топ клуб. Очевидно е, че амбициозният Куман цели не само укрепването на отбранителния вал, включително с привличането на Пикфорд, но е помислил (и още мисли) и за атакуващата линия. Холандецът разбра, че не бива да започва сезона само с Рууни и Рамирес и за това са толкова големи апетитите към Гилфи Сигурдсон. Според специалисти, много е вероятно този трансфер да се състои, а това може би ще изстреля Евертън на второ място по летни харчове. Което пък наистина показва амбициите на клуба по отношение на представянето на отбора.

Очевидно е, че Евертън прави всичко възможно, за да се промуши в челната шестица и дори четворка. Единствената въпросителна в сравнение с миналата година е голмайсторската позиция. Навсякъде другаде "карамелите" станаха по-силни", което логично води до предположението, че мърсисайдци наистина могат да измесят някой от големите. Въпросът е, че конкуренцията също се опитва да се подсили, което означава, че на Куман и компания ще бъде много трудно. И все пак, Евертън няма как да бъде поставен на нивото на Лестър, Уест Хем, Саутхемптън. Очевидно е, че "карамелите" нямат шампионски потенциал, но имат силите да се борят за място в топ 4 и да усложнят живота на всеки един тим от Голямата шестица. А не е ли време вече да говорим за Голяма седмица?

Прогноза: борба за място в топ 4, с минимални шансове за успех

 

 

ЛИВЪРПУЛ

Стадион: "Анфийлд", Ливърпул

- капацитет: 45 362

Мениджър: Юрген Клоп


Прякор: "Червените"


Екипи:


Позиция в първенството: 4-то място

Победи: 22
Равенства: 10
Загуби: 6
Голова разлика: 78-42
Голмайстор: Мане - 13
Асистент: Вайналдум - 9

Главна загуба: Лукас Лейва (Ливърпул)

Главна придобивка: Мохамед Салах (Рома)


Ливърпул изглеждаше готов претендент за титлата в началото на миналия сезон. Отборът показваше страхотен футбол срещу преките конкуренти, помитайки всичко по пътя си. Впрочем, през миналата година видяхме наистина две различни лица на мърсисайдци. След Нова година тимът не задържа ритъма, буквално забрави къде се намира вратата на съперника, голяма роля изиграха и травмите, някои от които може би са в резултат на работния режим, налаган от Клоп. Освен това липсата на Мане се усети много силно, скамейката се оказа не толкова дълга, а на всичкото отгоре мърсисайдци постоянно имаха проблеми с аутсайдерите, т.е. когато трябваше креативност и идеи в атака. В крайна сметка Ливърпул се справи с минималната задача - попадане в топ 4, което се случва за втори път през последните осем години.

Лятото за Ливърпул се превърна в история на не състоялите се сделки. Мърсисайдци подписаха с Мохамед Салах, подсилвайки атакуващата си линия, но най-важното, което не успяха да направят е да привлекат Върджил ван Дайк и Наби Кейта. При първия даже Ливърпул получи болезнен удар по репутацията си, а при втория загуби толкова време и усилия, че изглежда сякаш мърсисайдци са загубили трансферния си ентусиазъм. Като цяло, "червените" започват сезона с прословутата си защита,от която във всеки един момент може да се очаква всичко, включително да провали усилията на останалите футболисти. Парадоксалното е, че тези дни Клоп каза, че няма да купува бранители, което едва ли е зарадвало фенове. Разбира се, няма как да не засегнем темата с Коутиньо, от когото се интересува Барселона. Информациите за бразилеца се менят по няколко пъти на ден, но според последни данни, Филипе остава на "Анфийлд" и това изглежда много разумно, защото наред с всичките си недостатъци, нападателят дава креативност на атаката, освен това наистина ще е голям проблем, ако към отсъствието на Лалана се добави това и на Коутиньо.

Клоп е един от малкото съвременни треньори, който може да те накара да повярваш в невъзможното. Но към днешна дата е трудно да говорим, че Ливърпул е станал по-силен в сравнение с миналата година. На всичкото отгоре нека не забравяме, че идват и групите на Шампионска лига, а това е допълнително натоварване за отбора, който няма толкова дълга пейка. За това и няма как да бъдем оптимисти по отношение на представянето на Ливърпул, а умереният реализъм по-скоро ни говори, че тимът ще има проблеми с отстояване на мястото си в топ 4.

Прогноза: Борба за място в топ 4, с шансове 50/50

 

 

МАНЧЕСТЪР СИТИ

Стадион: "Етихад Стейдиъм", Манчестър

- капацитет: 55 097

Мениджър: Пеп Гуардиола


Прякор: "Гражданите"


Екипи:

Позиция в първенството: 3-то място

Победи: 23
Равенства: 9
Загуби: 6
Голова разлика: 80-39
Голмайстор: Агуеро- 20
Асистент: Де Брюйне - 18

Главна загуба: Келечи Ихеначо (Лестър)

Главна придобивка: Кайл Уокър (Тотнъм)


Манчестър Сити започна уверено миналия сезон, но така и не се превърна в претендент за титлата във Висшата лига. Основните проблеми на тима бяха свързани с крехката отбрана, вратарският пост и сериозният недостатък на тактическа дисциплина. Най-интересното бе превъплъщението на Гуардиола, в чийто почерк се забеляза желание отборът чрез висока индивидуална класа да бележи повече от съперника си. Фактически Пеп осъзна, че неговата "тики-така" няма как да вирее на Острова, като цената на този урок бе платена с липсата на трофеи, което за първи път се случва в кариерата на испанеца.

Както и миналото лято, Манчестър Сити похарчи най-много от всички за подсилване на състава и основно за решаване на проблемите през първия английски сезон на Пеп. Сити подписа с вратаря на Бенфика Едерсон за рекордна сума, а проблемите на фланговете на защитата доведоха до освобождаването на Саня, Клиши и Коларов, и замяната им с Данило, Менди и Уокър. Чрез Бернанрдо Силва пък ще се търси още повече мощ в атака. Към момента остават нерешени въпросите с центъра на отбраната (травмите на Венсан Компани) и в центъра на терена (Илкай Гюндоган все още се лекува). До края на август има още време и не е изключено Гуардиола да похарчи още няколко десетки милиона, включително и за играч от атакуващата линия.

Спокойно можем да кажем, че Сити разполага с най-силния състав и с най-дългата пейката от всички грандове във Висшата лига. Шейховете изпълниха почти всички искания на Пеп и създадоха нужния комфорт на испанеца, което прави "гражданите" фаворити за спечелване на титлата. Но внимание: това е само на книга, в Англия всичко може да се случи и много често специалистите остават неприятно изненадани с прогнозите си. Още повече, че слабото място в колектива си остава травматичността на Агуеро и Жезуш, както и липсата на алтернативи за замяната им.

Прогноза: Фаворит за спечелване на титлата

 

 

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Стадион: "Олд Трафорд", Манчестър

- капацитет: 76 212

Мениджър: Жозе Моуриньо

Прякор: "Червените дяволи"


Екипи:

Позиция в първенството: 6-во място

Победи: 18
Равенства: 15
Загуби: 5
Голова разлика: 54-29
Голмайстор: Ибрахимович -17
Асистент: Ерера - 6

Главна загуба: Уейн Рууни (Евертън)

Главна придобивка: Ромелу Лукаку (Евертън)


На пръв поглед шестото място във Висшата лига е лош резултат за Юнайтед, но на практика "червените дяволи" проведоха успешен сезон, след спечелването на Суперкупата на Англия, Купата на Лигата и най-важното - Лига Европа. Вярно е, че играта на хората на Моуриньо рядко се харесваше, но още по-редки бяха загубите, което е фундамент за по-нататъшното развитие на отбора. Почти максималното въвличане в четири турнира може да обясни трудностите на тима във Висшата лига, където "червените дяволи" записаха много равенства. Други фактори станаха травмите и прословутата реализация на положенията за гол. Юнайтед спокойно можеше да завърши трети, ако бе успял да реализира огромното си преимущество в много от домакинствата си. Тук ще кажем, че изневериха основни играчи от линията на атаката като Антони Марсиал, отчасти Хенрих Мхитарян, а контузията на Златан дойде в най-неподходящото време.

Моуриньо е известен с това, че работи много целенасочено на трансферния пазар и купува точно тези играчи, които са му нужни. Това особено се забелязва преди вторите сезони на португалеца в даден клуб, когато Жозе е видял слабите места и си е направил съответните изводи. А плановете се осъществяват още по-лесно в клуб като Юнайтед, чиято марка бе призната за номер едно в света по богатство и престиж. Още през април, когато Ибра се контузи, стана ясно, че "червените дяволи" ще търсят нападател, който да вкарва. В крайна сметка Юнайтед отвоюва Лукаку в борбата с Челси и сега 24-годишният белгиец, който мечтаеше да бъде като Дидие Дрогба, попълни позицията централен нападател в отбора от "Олд Трафорд". Центърът на отбрана пък бе укрепен от перспективния швед Виктор Линдельоф, който трябва да даде качество и сигурност в тази част, а за опорната зона бе привлечен познатият Неманя Матич. Всички тези покупки са повече от оправдани и по-рано Жозе призна, че до момента ръководството напълно е удовлетворило желанията му. Сега остава само да гадаем, дали ще има четвърти трансфер в Юнайтед до края август, но "червените дяволи" и така изглеждат добре.

Какво да очакваме от Юнайтед през този сезон? Абсолютно всичко. Отборът е по-силен от миналата година, а Моуриньо винаги печели първенствата през своя втори сезон. Това ни дава основание да предполагаме, че тимът ще бъде един от претендентите за титлата, така че Райън Гигс може да се окаже прав, когато каза, че ще е интересно да се наблюдава играта на двата манчестърски гранда.

Прогноза: Борба за титлата

 

 

ТОТНЪМ

Стадион: "Уембли", Лондон

- капацитет: 90 000

Мениджър: Маурисио Почетино


Прякор: "Шпорите"


Екипи:


Позиция в първенството: 2-ро място

Победи: 26
Равенства: 8
Загуби: 4
Голова разлика: 86-26
Голмайстор: Кейн - 29
Асистент: Ериксен - 15

Главна загуба: Кайл Уокър (Тотнъм)

Главна придобивка: няма


Тотнъм е най-добрият отбор в Англия, ако се гледат резултатите от двата последни сезона. За жалост на феновете на "шпорите", хората на Маурисио Почетино и в двете кампании завършиха втори. През миналата година Тотнъм не започна добре, но след това набра великолепна форма и показа стабилни резултати до края, оказвайки се отборът с най-добро нападение и най-добра защита. Определено Почетино върши прекрасна работа, а колективът му прогресира с всеки изминал сезон. Разочарованието идва от представянето на тима в турнирите за купите, включително и в Европа, но очевидно приоритетите на клуба са насочени към спечелване на титлата, което не се е случвало от 1961 година.

Към момента Тотнъм не е подписал с нито един нов футболист, което е непривично за клуб с растящи амбиции. От друга страна има обективни фактори и това е строителството на новия стадион, което принуди "шпорите" да преминат в режим икономии. Отделно в Тотнъм има таван на заплатите, което задържа настоящите звезди, но и не позволява привличането на гръмко име. Към момента това не е никакъв проблем, защото съставът е достатъчно добър, но от друга страна играчи като Кейн, Алли, Роуз не могат дълго да играят в ограничени условия, така че лондончани трябва да побързат със строителството на новия сезон. Единствената голяма загуба е свързана с Уокър, който отиде в Сити. Почетино обаче не вижда проблем в това, защото според него Кайл е преминал пика на формата си, а и Кириън Трипиер спокойно може да замени възпитаника на Шефилд Юнайтед, както го направи през втората половина на миналия сезон.

Силата на Тотнъм се крие в три неща. Първо, голяма звезда Кейн е възпитаник на клуба, който играе от сърце за "шпорите", а с личния си прогрес повлече всички останали след себе си. Второ, Почетино няма голямо резюме, но това е талантлив мениджър, който упорито си върши работата, без да си отвлича вниманието с изясняване на лични отношения или да търси оправдания в тревата на стадиона или в сгъстената програма. Като цяло, аржентинецът умело успява да извлече всичко необходимо от отбора и да накара играчите си да придобият манталитет на шампиони. Трето, Тотнъм е разнообразен откъм играчи - тук има кой да вкарва, кой да създава емоции, кой да изпълнява ролята на черноработник и кой да твори. Всичко това правеше от "шпорите" главен претендент за спечелване на титлата. Но... Големият въпрос е, дали Тотнъм ще се справи с проклятието на "Уембли"? През миналия сезон се видя, че лондончани трудно играят на главния стадион в Англия и точно за това не слагаме хората на Почетино сред фаворитите за триумф във Висшата лига на Англия.

Прогноза: Борба за титлата

 

 

ЧЕЛСИ

Стадион: "Стамфорд Бридж", Лондон

- капацитет: 41 841

Мениджър: Антонио Конте

Прякор: "Сините"


Екипи:


Позиция в първенството: 1-во място

Победи: 30
Равенства: 3
Загуби: 5
Голова разлика: 85-33
Голмайстор: Коща - 20
Асистент: Фабрегас - 11

Главна загуба: Неманя Матич (Манчестър Юнайтед)

Главна придобивка: Алваро Мората (Реал Мадрид)


След провалената защита на титлата от сезон 2015/16 Челси назначи Антонио Конте за мениджър, който от първия път спечели титлата. Това бе втори триумф за "сините" за последните три години, което укрепи статута на Челси като най-успешния английски отбор на нашето съвремие. Успехът бе неочакван за мнозина след неуспехите на старта и неуверената игра на отбора в отбрана. Тимът се възползва от липсата на натоварване в Европа и на практика проведе кампанията с един и същи състав, освен това италианският специалист успя за няколко дни да превърне своята отбрана от сито в бетонна стена, залагайки на ефективен контраатакуващ футбол в игра с трима защитници. А определящ във всичко това стана Нголо Канте, който получи и наградата за Играч на сезона.

При всичките жалби на Конте, неговата ситуация е много по-добра от тази на Моуриньо след спечелването на титлата през сезон 2015/16. На Антонио се купуват играчи - Бакайоко, Рюдигер и Мората. Друг е въпросът, че Алваро не бе първа опция на мениджъра за замяна на Диего Коща. Проблемът е, че Челси се раздели с много футболисти и сега мениджърът започва защитата на титлата с 14 играчи от първия отбор, така че може би до края на август ще видим поне още едно ново име на "Стамфорд Бридж".

Конте вече каза, че е изправен пред най-трудния си сезон в кариерата. Трудно е да не се съгласим с бившия наставник на Ювентус. Първо, всеки следващ турнир е по-труден от предишния, който вече е история, а заедно с нея изчезват и емоциите. Всичко започва отначало, при това срещу много по-мотивирани съперници. Второ, Челси се върна в Шампионска лига, но така и загуби комфорта да играе по един мач на седмица. Второ, опасения предизвиква Мората - испанецът по-скоро прилича на Фернандо Торес и в никакъв случай на Дидие Дрогба и Диего Коща. Трето, не е ясна каква ще бъде реакцията на Конте към резултатите, на които не е свикнал. Като цяло, не може да сме оптимистично настроени по отношение на представянето на Челси през новия сезон. Едва ли ще бъде повторено фиаското от преди две години, но лошото настроение на Конте и липсата на дълбочина в състава ни карат да предполагаме, че основната задача пред "сините" е да се задържат в топ 4.

Прогноза: Място в топ 4

Към I част

  Сподели
859